Дойде им сезона пак. На ледените пързалки, де J Зимата, снега, Коледните празници с онова особено настроение ...

Днес докато се разхождах без да искам се озовах на една от тях – просто паркинга беше покрит с лед, а ботушите ми внезапно решиха, че те не са какви да е, а кънки за лед ... Разбира се, профучах скорострелно през паркинга, а акселите, слава Богу ми, се разминаха! Но това ме върна няколко години назад ...

        Бях студентка в София. Беше зима, студ и лека скука. Чух от колеги, че съвсем близо до учебното заведение има ледена пързалка. Толкова ми трябваше. Никога не бях ходила, а това ми беше едно от желанията. Веднага се захванах  с нелеката задача да си намеря съмишленици. Всички набързо си намериха някакви задачи, но една лудетина ми върза и потеглихме да търсим емоции. Дори не искам да си спомням колко близо беше това „близо” и колко километри изминахме в студа. Все пак я намерихме. Оказа се, че не е лесно да си вземеш своя номер обувки, та и там почакахме. Но на мен нищо не можеше да ми изтрие идиотската усмивка. След около 20-тина минути вече с подходящи кънки влезнахме (пързалката беше закрита). Седнахме на една пейка и започнахме да се обуваме. От тонколоните се носеше страхотна музика. Сега вече и Стаси се хилеше. Беше и от любимите. Идеално! Вече бях готова J

-        Хайде да ходим!

-        Изчакай ме малко. Нещо ... – тя не обичаше да бърза, а аз определено вече бях нетърпелива.

-        Аз тръгвам. Ще се видим там!

-        Чакай! Ти никога ...

 

Дрън – дрън. Вече не я чувах. Ха, ето я вратичката. Беше отворена и някакво момиче висеше нещастно на нея. Аз пък нямаше нужда да я чакам да се махне, нали? Просто подадох левия крак и стъпих смелооооо ... Така! Голяма грешка. Едно момче реагира бързо и ме хвана за яката преди да оцветя леда с алено-червена кръв от носа си. Зарадвах се, че съм попаднала на по-опитен и се изправих със замах, подпряна на него. Втора голяма грешка! Момчето въобще не можеше да се крепи на тези тънки остриета, а се беше хванало с едната ръка за парапета, а с другата държеше мен. От рязкото ми движение той се изпусна и се сгромолясахме и двамата. Последва докопване до парапета, бавно изправяне, искрени извинения и голямо Благодаря за помощта.

    И аз потеглих. Не ме питайте къде и как. Бях доста самоуверена. Все пак мога да карам ски без да помитам другите скиори от пистата, заобикалям препятствията, дори скоро преди това един приятел ме беше прекарал да се спусна по един леден улея и се справих без злополуки. Значи можех и това! Освен това карам безпроблемно ролкови кънки (не ролери), нямам проблем с баланса, стоя добре изправена на тренировките, въртя се като пумпал ... Не, просто нямаше начин да няма начин и тук! Мммм, пак грешка.

С тази самоувереност, с широко разперени ръце и с дивашки крясъци се отдалечих доста от парапета и се озовах в центъра на пързалката. По гръб. Не, по Д. Исках да стана, ама нямаше начин. Всички покрай мен се дижеха в кръг с бясна скорост и само ми подвикваха – „Ставай бързо!”, „Пази си ръцете!” ... На цялата тази дандания аз се заливах от смях. Не знам с кой акъл, но не с моя!

От някъде се появи Стаси и смеейки се ме изправи. И се започнаха уроците. Стой така. Направи така. Сега иначе. Сега разбра ли? Можеш ли сама?

Че как? Само стой и гледай! Ахаааа ... можело значи! А как беше засилката? Когато съм с единия напред изтласквам с другия, после ... Ей, ама какво става?!! Аз седя все с левия напред и буксувам на едно място с десния. Все едно се опитвах да запаля мотор. Или нещо такова. Нищо, де! Я да видя аз как го правят този номер – единия крак във въздуха, изпънат хубаво назад, ръцете разперени на страни, тялото успоредно на земята ... ето! Етооо! Ехооо, Стасииии, виж меееее! Тряс! Пребих се! Пребих народа! Незнам колко секунди издържах така, но определено направих поредната каша ...

Обаче продължавах упорито да опитвам всичко, което ми хрумнеше ...

Така изкарахме около час и половина. В много смях, пеене, крясъци ... А аз и без да ям бой J Защото давах сериозни заявки за това! Но хората се оказаха търпеливи и благосклонни към мен. Просто ги беше заразило коледното настроение J

Когато събух кънките краката ми трепереха. Явно от стягане, от напрежение. На следващия ден едва се добрах до лекции от мускулна треска.

Но пък се бяхме заредили с емоции, настроение, зачервени бузи и много усмивки ...

Днес се сетих, че искам пак ;-)

Правилен подход за първия път. Тези до мантинелата обикновено не се научават. С упорство и понатъртени задни части става. Преди много години просто ме изтикаха в центъра на пързалката и ме оставиха.

аз вече съм била 3 /три/ пъти на кънки - жестоко усещане просто. няма такова - не висиш на влекове, не ти се налага да заобикаляш хора, които решават, че могат да спрат по средатат на пистата...
абе супер- и аз да се поваля - от втората обиколка - надалеч от мантинелата. лошото беше, че обожавам скоростта, та се изтърсих със страхотен плонж...е, струваше си.

мисля да пробвам езерото ариана:)
хубав ден!

кънките.Това е едно от семейните ни хобита.аз съм най-голямата атракция на леда, поради честите ми приземявания.Ама да не си мислите,че падам кото съм чак толкова зле.Няма такова нещо.Просто двете ми любящи съкества-мъж-бивш хокеист и дъщеря-настояща спортистка,много обичат да ме изненадват в гръб.Поздрави,луминусче!

най-мнго харесвам червейчетата на леда, защото са живички до едно време т.е. като паднеш на леда и някоя кънка ти мине през пръстчетата:)) мн е живописно:)))

и аз само веднъж съм ходила на ледена пързалка, опитът ми не беше много по-различен от твоя...само дето никога не се бях качвала, дори и на ски преди това...спомням си, че спирах, въртейки се...ако си в Сф, може да ходим заедно. Днес тъкмо минах през НДК и пързалката изглеждаше доста зарибяващо :)

за съжаление съм далеч от София, а предложението ти така ме изкушава ...
Но днес цял ден бях на ски. За първи път този сезон. Страхотно беше. Балкана, въздуха, приятелите ... :-)
Малко се поизморих, но сега ще се стопля и ще си отдъхна.
Весели празници ти пожелавам!

аз пък на твое място не бих се изкушила на кънки на лед вместо ски :Р Така че...напред в пудрата :)
Весели празници и на теб! :)