Прочетен: 4836 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2007 22:54
Изгълтах я на екс, но ще ви я подавам на малки хапки.
Онези малки хапки, които заседнаха някъде в мен ....
Селото е малко - с не повече от 50-60 постоянни жители.
Добри хора. Умислени. Угрижени ...
На празниците посещават църквата (която се отваря от кметицата на селото).
Палят свещи и подават сладки за здраве.
Говорят си за времената, за системата, за туристите ...
Те вярват, че всички в София взимат по 1000 - 1500 лева заплата :-)
Разсъждават на бира и мастика .
Пускат си и закачки помежду си. Онези прости закачки, които извикват усмивката на лицето ти и те стоплят ...
Живеят си тихо в това селце.
Пощата им е във фургон, църквата им е в хамбар, пътищата им са разбити, кметството сега е видяло ремонт, карат им ужасен хляб ...
Но не видях гняв в очите им.
Те просто си живеят тихо.
Чист въздух. Планини. Прохлада. Щурци. И безбройните звезди ...
...Без да бързат. Спокойно.
Предадоха го и на нас ...
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Почувствах спокойствието на това място, независимо от обстоятелствата.
Да търсим и намираме щастието в малките неща. Това е изкуство и мъдростта на живота!
Лека вечер!
21.08.2007 00:15
Радвам се, че си се потопила в този мир. Макар щурчовата песен в тишината на спрялото време да е малко тягостна на моменти:))
Лека!
21.08.2007 12:34
Страхотно си го описала. С малко думи, но много въздействащо!
Сигурно fiona има предвид точно него.
Там времето наистина като че ли беше спряло ...
Пожелавам на всички ви да се потопите поне за малко в подобно безвремие!
22.08.2007 12:35
Хубав и усмихнат ден!
Наситина красив :)