Отворих го без да искам. Онова шкафче. Знаете, нали ... спомените. И оттогава ... джиджи-биджи в главата ... ;-)
Спомних си една от срещите ни. Вървяхме по стръмна и заледена пътека. Подаде ми ръка и ми каза да се хвана за него, за да не падна. Хванах се. На втората крачка той падна. Смяхме се. Много. До сълзи.
После му бях на гости. Бърборихме. Аз бърборех много. Той по-малко. Пихме по нещо май. Правеше ми смях. После ми разказваше. А аз го гледах като малко детенце. Широко отворени очи.В захлас.
(Знаеш ли, че искам да чуя всичките ти истории, разкази....
Защо не ми ги разказваш вече? )
Научи ме на много неща. Разни. Ценя, уважавам, благодаря, мисля, искам да знам .... Все хубави неща.
(Е те това трябва да се полее - ще обърна една бира)
Научи ме да не обичам петък 13-ти. Само това.
( Помниш ли? Аз вече не помня вече. Може би. Но е факт. )
После си тръгна. Когато беше най-хубаво. Казват, че така трябва. Не бях съгласна. Но разбрах. Или така си мисля.
(Всъщност ти ми подсказа. Само веднъж. Но го направи.)
Болеше ли, не болеше ли? Не издържахме дълго.
Малко след раздялата започнахме пак да се виждаме. Тайно. Много тайно.
(Всъщност аз благодарих ли ти за тези срещи? Благодаря!)
Това продължава вече с години. Винаги ще е така. Странно, но това ме прави щастлива.
(На последните срещи беше доста мълчелив . Аз разказвах. Ти само се усмихваше. Не бива така, ей :-)
Но скоро не е идвал. Иска ми се да поговорим. Да пием по едно. Да видя пак онова пламъче в очите му.
Притеснявам се за него.
(Много се забави този път ....Липсваш ми и туй то! А, сега де!
Не - не плача. Нали ме накара да обещая? Обещах и виж до какво ме докара вече.)
...... J))))
Смея се, да! Знам, че би ми откъснал главицата, за този лигоч, който написах.
( И така – чакам те! Среща на нашето място. Нашето – през последните години.
Чакам те още тази нощ. В съня си.)
Джиджи-биджи. В съня. Ела, ела ...
Ела, ела ...
Ела, ела ...
Чудя се дали тъжните работи задължително са хубави.
И дали в хубавите задължително трябва да има малко тъга.
Още не съм се начудил
но като цяло.. хубави моменти. :))) Дано имаш още по-хубави! :))
Поздрави! :)
Поздрави!
този който си отива не го боли ,боли го този ,който остава .
пък тогава се сещам за един лаф :
мнооо ме боли.../ постави на мястото на многоточието каквото си поискаш/
:)
страшно истинска си. и страшно откровена.
целувам те
Искрено ви благодаря за милите думи!
Прегръдки ...
Поздрави!
поздрави и на теб :-)
Защо не ми ги разказваш вече?" :( и аз това искам...пак да ми разказва историите си :(