Така и не се научих да говоря като хората ... с хората. Всъщност и с животните. Винаги оставям нещо недоизказано. Винаги стискам нещо зад зъбите си. Езика ми се мята безпомощен, опитвайки се да накара устата ми да се разтвори и да излезе звука. Но уви ... Кой ме научи на това? Какво ме научи на това? Не е неволята.
Да, има си добра страна – дискретност. Но си има и лоша – премълчаването измъчва.
Един – единствен път се случи нещо, което ме кара да съжалявам искрено за темерутщината си. Страхувам се, че ще ме измъчва често. Ако знаех как да превътя лентата назад щях да изплюя всички камънаци от устата си.
Заедно със сипицата.
С чакъла
С пясъчинките.
Щях да разпоря гръдния си кош и да ги оставя да се сипят направо от сърцето ми ....
А знаеш, че съм бърборана. Странно, нали? Все намирам с кого, за какво ... не скучая и се опасявам, че не оставям и околните да го правят. Признай, че и твоята глава съм надувала ;-) Но най–важните неща не ти казах (а и кой знае кои са те?). И за да живее ината - няма да ти ги кажа и сега!
Освен това няма да ти изпратя това писмо. Нямаш адрес. Изнесе се набързо, пощенската кутия я оставихме на наемодателя, е-мейл така и не ти направихме ...
P.S. Ще продължавам да ти пиша, да ти бърборя, да ти разказвам за малките неща ... а когато му дойде времето - и за големите. Не се подсмихвай! Знам, че ги знаеш! Но аз трябва да ти кажа ...
:-)))))))
Поздрав!:)
Поздрав и на теб, nezabravima :-)
Поздрав!
Спокойна нощ на всички!
не виждам лошо, даже напротив - живо е и човешко.
Шегувам се разбира се.
Наистина не трябва да се премълчава нищо особено между двама души. Тук трябва да се следва политиката - Всичко на масата или както пеят Depeche Mode - Policy Of Truth :)
Просто всяко недоизказване на малки проблемчета в един момент се превръща в огромен и неразрешим проблем, и оства само всеки да си поеме пътят.
Съгласна съм с теб за проблемчетата и проблемищата. Аз обаче друго премълчавам ...
Все така ми се получава :-)
Добра тактика си имаш ;-)