Като заета в определена сфера на дейност активно се интересувам от състоянието на националните пътища. Разбира се, най–лесният начин да се информирам за тяхното състояние са различните медии. Няма да се повтарям с тях – всички виждаме за какво става на въпрос. Положението никак не е розово. Напротив – има доста джиджи-биджи ситуации за пътуващите. И не, няма да посочвам с пръст виновни.

 

         Това, което ме изненадва е как можа, баш през декември в България да завали сняг. Ставам сутринта, поглеждам през прозореца и не вярвам на очите си.  Не стига, че температурите  паднаха рязко от 36⁰ С през изминалата седмица  до 21⁰  С вчера, ами на всичкото отгоре вали и сняг. И то на парцали. Ми пък се и натрупал на това отгоре.  Тук при нас, където пустинята цъфти. Търкам очи, щипя се, ноооо ... това е положението. Как можа, викам си, срама нямаш! Кой те домъкна? Карлсон, който живее на покрива ли? Ян Бибиян? Кой?

         Като се има предвид, че през целия ми съзнателен живот Дядо Коледа през неговия си месец ми е носил само слънце, загар, вятър в косите и морска пяна ...

         Отчаях се. Облякох се машинално, качих се в колата, взех си кафенце и се забих пред компютъра. Колегите и медиите продължаваха да ме информират за ситуацията, но аз отказвах да повярвам. Не щем, бе.
         Да, де, ама към обед ми се наложи да изляза от хралупата. Моята дестинация беше в центъра на града. Газех смело из кишата. По едно време нещо ме заслепи. Нещо, в което се отразяваше слънцето. Спомних си морето, вълните, пясъка... Реших, че климатичните промени са ми „посяли” море в родния град. Площадът вече се виждаше. Не, не беше море. Беше огромен басейн. Ммммм ... вече предусещах удоволствието. Ще се цопна вътре, ще се разхладя малко ... после ще усетя прохладния вятър, който ще ме погали нежно и ще ме накара да настръхна от удоволствие ...  Нищо не можеше да ме спре ... Стъпих смело с единия крак ... я, чакай малко! Защо водата стигаше едва до глезена ми?!! Отворих широко очи и се огледах. Моят жадуван басейн беше кален. И всъщност това беше киша. Видях обърканите погледи на другите пешемодци. Някои пристъпваха плахо, само на палци, досущ като балерини. Други газеха смело с увереността на ходещи по вода. След кратко чудене, премисляне на възможностите за достигане до сградата и една дълга на ум се присъединих към втората група. До кокалчетата. Калната ледената вода се впи първо в обувките ми, после в чорапите, по кожата и попи в премръзналите ми пръсти ...

         ...

         Отново бях на работното си място. Мокра. Отворих за пореден път бюлетина на СБА:

 

„Проходи:
- Прохода на Републиката – затворен
- Троян - Кърнаре - затворен от 10:00 на 05.12
- Шипка - ЗАТВОРЕН от 19:00 на 05.12
- Твърдица - Елена - затворен.
- Етрополе - Златица - затворен
- Върбишки - затворен”

 

         Да видим новините:

 

„Проходът ""Хаинбоаз"" е затворен заради аварирали автомобили”

„Временно е затворена автомагистрала ""Хемус""

„Проходът Шипка е временно затворен”

„Снегът затвори ...”

„Снегът пак ни изненада...”

„Снегът ни изненада пак ... Сняг заваля в голяма част от страната. На някои места вече се образува няколкосантиметрова снежна покривка...”

 

Е, по Коледа стават чудеса.

А аз нямам идея чий е израза „снегът пак ни изненада”, ама хич не ми допада. Не обичам клишета. Нито киша. 

Че ние декември ли сме вече? Та кога стана?! Мислех, че сме август... Ама нали не вали сняг през август? То изобщо вали ли сняг на тези географски ширини или е станало неочаквано? И то през декември! УжасТ! То вярно, че по улиците вървят доста цветнокожи, ама май не сме в Африка... нали? Щото ако е така би трябвало да е очаквано и нормално да вали сняг през декември... Що за изненада?! Ама кога дойде тоя декември?...

може пък да е само мираж в пустинята, а ;-)

Да ти кажа... може би си права...
Някаква масова халюцинация... Ама то от тия обгазявания ми се струва нормално, та да не се притеснявам :-)

Твърдица -Елена се затваря профилактично от Септември до Май :))) Тука в баш морето снегът е в пожелателна форма, за разлика от вятъра, който е в излишък. Така че заменям две-три преспи за няколко километра в час.

е фраза, която вече не ни изненадва.......всяка година едно и също. НА мен ми се налага да пътувам почти ежедневно и до градове, до които се стига през разните му проходи и дрън-дрън..... а най-скапаното беше, че заваля сняг и веднага разни ирове блокираха пътя Варна-София около селата Антоново и Моравица,така вмесо обикновените час и половина-два пътувах цели 6 часа!

СНЕГЪТ ОТНОВО НИ ИЗНЕНАДА!

P.S. нищо ново под слънцето................................