Седнал в тишината, умислен, сърдит ...

Не забелязва гората, не усеща аромата на цветята, не си играе с горските животни.

 

Малко човеченце, а покрай него – великани. Но той и тях не забелязва.

 

Просто седи там и мисли усърдно ...

 

Смалявам се, когато не мога, а искам.

Чувствам се дребосък.

Ще мога, ще стане, ще бъде.

Обаче моята душичка иска сега. А не „ще”.

Защото няма време.

Иска да може, иска да знае как ...

Сега търси начин и се терзае ...

 

Когато го намери ще си играе пак с гората.

А може и да порасне и да стане като другите – великан ;-)

приказно красиво и вълшебно :)

Може би иска да отиде на терасата, но не знае как..!

Който търси намира:-)

Luminous,
А аз ти пожелавам много усмихнати и плодотворни мигове по пътя;-) и спорна, слънчева седмица:-)

dennis, само вълшебна пръчица да имаше и като я размаха ... :-)

buket, мислиш ли ;-)

goran, благодаря ти! И на теб много слънчеви лъчи!

:-) :-)

...А може би именно в това да се смалява се крие неговата сила? Нека помисли в тази насока и може би Чудото ще се случи!!!:)
Много усмивки!:)))))

той и Прасчо от "Мечо Пух" е само едно "много малко животно", но без него не може. :-)))