Ние сме различни кръвни групи, но това е кръвна връзка. Семейството. Дървото. Корените.

 

По една или друга причина живея с хора, с които нямам много общо. Разбира се, уважаваме се, любезни сме един с друг, но …. толкова.

 

Днес обаче проведох разговор с мой роднина за семейно тържество, на което не присъствах (работен ден беше, все пак J ). И разказ за „старите муцуни”. Всеки чешит с неговия си номер. За закачките. За шегите по мой адрес. 

 

Случавало се е и друг път да не присъствам. Родата е голяма. И всички сме пръснати нанякъде.

 

Представих си всеки един от тях. 

Усмихнатата ми леля, която никога не се притеснява кой и на каква възраст е покрай нея. Изчервява ни всичките до един J

Чичо ми – първа пушка на дансинга J

Стринка ми, която ни кара да се заливаме от смях J

Батко ми, с когото още не можем да се разберем по въпроса, че независимо от възрастта той винаги ще ми е батко J

Братовчеди и братовчедки, с които не се виждаме с месеци и години, но винаги има за какво да бърборим ....

И независимо от повода винаги се забавляваме.

 

Дори в момента си спомням най-тъжния повод, който ни събра. Но въпреки това ние не изменихме на традицията и в името на Човека, заради когото бяхме там ... ами ние пак намирахме сили в себе си да подхвърляме шегите си, да си спомняме и да се смеем.

 

Не делим имоти, не оправяме наследства, не се „спъваме” ...

И искрено се радваме на успехите си – абитуриенти, студенти, кариери, сватби, бебета J

 

За съжаление, аз съм далеч от всички тях. И улисана в ежедневието, работата, задачите ... улисана в живота ...понякога просто забравям ...

И когато като днес се чуя с някой от тях или ме изненадат с посещение тогава  ... ами кръвта ми закипява.

Сърцето ми се стопля.

Усмивката изскача.

И аз пак забравям.

Но този път забравям за проблемите, за дреболиите, за ядовете, за тъгите.

И се връщам към тях. С разтворени ръце за топлите прегръдки.

 

С малко носталгия,  с много усмивки ...

 

За семейството.

За дървото.

За корените.

 

Ние сме различни кръвни групи, но това е кръвна връзка.

 

написано... Де, да можеха да го прочетат роднините ти! ;)))

да, във фамилиите, където това се цени царят такива отношения. Но кръвната връзка въобще не е гарант, че отношенията между роднините ще бъдат роднински, близки и т.н. Това го определя духът, който цари във фамилията. Дали ще е дух на взаимна подкрепа, уважение, обич или обратното - гледане в чинията на другия, колко декара земя взел, колко овошки, каква част от къщата и прочие мизерни, низки, алчни, егоистични, нищо-общо-имащи с кръвната връзка разсъждения.

comfy, ами аз си им го казвам :-)
Прегръдки!

jenseits, в моето семейство е така. И ти си права, че зависи от духа във фамилията и че наличието на кръвна връзка не е определящия фактор. Когато аз казвам "кръвна връзка" нямам предвид само буквалното значение на израза, а и това, за което ти говориш. То е сборно понятие от много неща :-)
Поздрави, мила :-)

Понякога обичаш,
сякаш нещо малко,
а то, в душата ти прелива
и търси,иска да лети
и да не спира.

и всеки, който има такава рода.
трябва да каже "Благодаря!"...
за съжаление - не навсякъде е така...
и аз се чудя защо, ама ей - на.

Много искрено и трогателно. Завиждам

имате какво да си кажете .
малкият син дани на приятелката ми която живее в канада това лято докато бяха на гости тук каза :

мамо защо да е връщаме в монреал? та тука си имаме роднини!

на мен честно казано понякога ми писва от роднините .

но е хубаво да ги има.

и да не се губи връзката -все едно дали е кръвна или не .

Кръвната връзка е много силна...

Поздрави! :-)

интересно, че наистина имате какво да си кажете и за какво да си говорите. ние нямаме. като се отдалечат хората се променят и се ... абе, отдалечават се по всякакъв начин. ама браво!