Казваме за нея, че е страст, желание, трепет, страх, болка ... всичко.
Казваме, че няма възраст, религия, образование, богатство, които да я спрат.
Казваме, че има различни имена и форми.
Казваме, че е завинаги, че не угасва, че няма да ни изостави, че ще спаси света.
И едни от най-сладките мигове са на онази първа, младежка, необременена от нищо любов. Когато си още ученик и усетиш първите й трепети, първото преобръщане на стомаха, първата буца в гърлото, първите устни, които те изгарят ...
Любовта е себеотдаване. И наркотик. И хазарт. И егоизъм. И алчност. Искаш още и още. И ако имаш късмет и си срещнал добър човек, който отвръща на чувствата ти, с който се разбирате, с който щуреете и се забавлявате заедно ... просто не се налага да се отказваш от нея.
Така живота продължава. Училище, студентство, работа ... Вие сте седнали в лодките си и оставяте реката да ви носи по течението. Понякога реката е бурна, понякога е спокойна ... Заживявате заедно и продължавате в своето ежедневие. Тихо, безропотно, често скучно.
В един момент надигаш глава и се оглеждаш. Минаха 10 години. Вече не сте деца. Вече не сте студенти. Вече не сте безгрижни. И най – хубавите години са отминали. Ами сега? Всички знаем какво е редно – създаване на семейство. Това, разбира се, е сериозна крачка и човек е хубаво да седне и да си помисли малко по въпроса.
Ами „сядаш” и започваш да си мислиш. За много неща.
Решаваш да проведеш странно интервю:
- Какво мислиш за дългите връзки, започнали от ученическите години?
- В смисъл? Нали затова е интервюто? Ще разберем накрая.
- В една посока ли гледате?
- Принципно да.
Семейството е ценност, децата са най-голямата радост.
- Един за друг ли сте?
- Познавайки и двете страни добре – не достатъчно.
Той живее в своя малък свят, където се чувства сигурно и удобно и няма никакво намерение никога и по никакъв повод да напуска този ограничен, тесен, но топъл свят.
А на теб ми идва да хванеш един чук и да разбиеш всички стени, да се качиш в колата и да отпътуваш надалеч, да изкачиш някой връх, да помогнеш на някой безпомощен, да отлетиш в друг свят, да завладееш космоса, да достигнеш звездите, да създададеш чудо ... но никога не му говориш за това, защото си виждала озадачения му и нищо неразбиращ поглед в подобни ситуации. И живееш в неговия свят. Защото го обичаш.
- Имате ли еднакви интереси?
- Миии – почесваш се, където не те сърби - май не. Не.
Ти харесваш стойностното кино, той не гледа филми. Ти четеш книги, той – никога. Ти не можеш без музика, той слуша само на маса. Ти обичаш да пътуваш, той не. Ти обичаш понякога да се надивееш, той не. Ти харесваш един спорт, той друг. Ти лесно общуваш с нови хората, той не. Ти, той ... Той, ти ... Тя, ти ..
- Допадате ли си в секса?
- Добър въпрос – усмихваш се накриво. Правиш опит да вмъкнеш някоя тъпа шега, за да избегнеш неудобния въпрос.
Ти мислиш, че секса, не е просто секс, а чувство. Той те гледа с широко отворени очи и се чуди за какво иде реч. За какво изгаряне му говориш, за каква трепет, за какви сълзи от удоволствие, за какви ... Та, нали си вършите задълженията и всичко е едно американско ОК. И ти се съгласяваш. Защото го обичаш.
- Добре ли съжителствате заедно?
- Учудващо - да. Добре и тихо. Много тихо. В разбирателство за домакински и ежедневни задължения. Без излишни сцени и истерии, без излишна ревност. С уважение един към друг, с уважение към родителите, към личната свобода, към личното време ...
Хм, тук стана интересно. И напечено. Палиш цигара, поемаш дълбоко дима, оставяш го да се плъзне в теб и да трови всяка частичка от тялото ти ... издишваш, отпиваш от чашата и продължаваш с въпросите:
- Приятели ли сте?
- Малко. Зависи за какво приятелство говорим. Винаги можем да разчитаме един на друг. Помагаме си.
- А споделяте ли си?
- Според мен – не, според него – да. Знам какво става в ежедневието му, в работата му, с приятелите му, с родителите му. В главата му не се случват толкова сложни операции, колкото в моята. Затова аз не споделям много – знае малко за работата ми, знае кои са приятелите ми (но не знае какво преживявам с тях). Той понякога пита, но не чува отговорите. Не споделям какво става в главата ми, защото опитите показват, че не разбира. По–точно не проумява подобни неща. Не обича да говорим за политика, не обича да задълбава в различните теми, не обича да води стимулиращи спорове, не обича да мечтае на глас. Дори незнам дали мечтае.
- Разговаряте ли?
- Кратки разговори. По–точно е да се каже, че се информираме един друг за разни неща.
- А какво стана с любовта?
- Коя любов??? - сега ти се ококорваш на интервюиращия. После издишаш и се усмихваш - Шегичка J Ами тя любовта бързо отмина.
И на нейно място се настаниха разбирателството, привързаността, обичта. После навика и удобството. И сигурността, че в този свят пълен със самотни хора ти си от късметлиите, които имат при кого да се приберат след работата, има кой да ти наготви, има кой да ти помогне ...
- И все пак?
- Незнам.
- Късно ли е?
- И да, и не. Късно е да се превъзпитаваме и променяме. Късно е да започваме начисто. Късно е да се научаваме и свикваме един без друг. Късно е да преминаваме през болката. Защото изпуснахме момента за това. А за някои неща не е късно. Дори сега е момента.
- Какво ти се иска?
- Много неща. Да имах право на избор. В смисъл, за да съм убедена, че това е правилния човек трябва да има поне един с когото да го сравня. Аз нямам. Ние не сме си били верни през всичките десет години. Всеки от нас е залитвал. Но не сме се разделяли нито за ден, не сме имали други връзки.
Иска ми се да дам живот на едно малко човече, но не мога да свикна с мисълта, че тези 10 години неусетно ще се превърнат в завинаги, без никаква шанс да изживеем нещо по-различно. И двамата.
Иска ми се да имам смелост да кажа всичко на глас. Иска ми се той да ме разбере и да преминем през това.
Иска ми се да не се крия вече ....
Иска ми се да преодолея навика, да не изпитвам страх.
Иска ми се да престана да игнорирам тези въпроси и техните отговори. Да престана да се затрупвам с работа и задължения, за да не ги мисля.
Искам да съм призрак, да се вмъкна в неговата глава, да разбера защо и как му е толкова лесно.
Иска ми се да не е вярна приказката „сърби, боли, драго ми е”.
Иска ми се да си откъсна главата и да я ритам по улиците, докато се изпразни от всяка мисъл и съдържание.
Иска ми се да съм проста.
Иска ми се да са ме възпитали по друг начин. Родителите ми ми дадоха много. Но те ме научиха и да мисля много. За всичко. А това измъчва.
Иска ми с понякога да съм друг темперамент, друг характер, друга зодия, друга ...
Иска ми се да не се променям никога. Да се запазя. За да продължа да се уважавам и да се гордея със себе си. За да продължа да се обичам.
Интервюто се проточи повече от очакваното. Беше на път да обърка съвсем главата, да изтръгне сърцето, да разкрие една дълбоко пазена тайна, да разплаче момичето, което беше обещало преди много години, че няма да е лигла и няма да циври ...
Допушвах поредната цигара. Време беше да тръгвам.
- А решението?
- Интервюто свърши.
Станах и закрачих към нищото.
Интервю със Спас Делев
Едно спряно интервю за Мара във в-к &quo...
И бих си тръгнал в търсене на друг човек, разчитайки на собствения си късмет.
Човек със миналото ако заживее
неусетно бързичко ще остарее.
И може би ще почне да проклина,
че младостта му тъй бързичко отмина,
във вкопчване на миналото - елементи
изпускайки още хиляди моменти.
Трудна ситуация! Донякъде позната... Надявам се да намериш правилното решение и да бъдеш себе си!
23.03.2008 22:18
Благодаря ти за този постинг:)
Надявам се да намериш правилното решение и да отстоиш себе си!
Поздрави!
Добре написано!
24.03.2008 09:47
ако чакаш мъжът на мечтите си, той няма да се появи, именно защото е само в мечтите ти. на света перфектен няма.
можеш да ги сменяш всяка седмица, и на всеки ще намериш недостатъци. и да се влюбиш безпаметно в друг, колко мислиш, че ще трае това?
ако слушаш "доброжелателите" по-горе, ще свършиш като стара мома с две котки за утеха.
24.03.2008 13:12
Човек, когато усети че нещата не вървят и то сериозно. Защото посочените проблеми трудно биха се оправили с един разговор, вълшебства няма чудеса също.
Това за, което става дума не опира до компромиси, а до различно мислещи хора, с различни интереси. И няма такова нещо като "Противположностите се привличат".
Всъщност всеки сам си прави избора, пък и кой е казал, че гореизложеното е реално на 100%?
24.03.2008 14:13
24.03.2008 14:16
24.03.2008 14:17
24.03.2008 16:21
трябва да се действа като циганите бате.
Какво си тръгнала да разсъждаваш.
http://www.youtube.com/watch?v=kh6DAaW_l_c
поздрави....