Коя  е онази вечна битка за всеки един от нас?

Кога трябва да се поспираме за малко? Когато някой ни каже „баста” ли? Когато усетим себе си ли?

И защо въобще трябва да се спираме?
Не обичаме ли игричките – на котка и мишка, на слаби и силни,  на добрия и лошия....а после и удоволствието, и разочарованието, и смеха, и сълзите...

И онова чувство, което само тази битка, както никоя друга, може да ти донесе – вкуса на победата. Онзи сладко-горчив, понякога натрапчив вкус ... защото в победата и заради победата си се загубил...някъде...в нещо...Защото в името на победата си се изцедил докрай. Забравял си понякога да чувстваш, да обичаш, да мечтаеш,  да дишаш, да заспиваш...

Критики много, аргументи „против” много, но въпреки това тя си остава незаменима чаровница, намигаща закачливо, приканваща, искаща...ТЯ...БИТКАТА СЪС СЕБЕ СИ!

Да успееш да се преодолееш, да се превъзмогнеш, да се победиш!

Понякога се измаряш. Или просто губиш. Спираш за малко. Не мърдаш. Поемаш дълбоко въздух...и тръгваш пак! Защото нямаш много време! И защото си обещал!

Какво ти носи ли? ... НЕОБЯСНИМО...