Повод да се замисля за моя „сутрешен ритуал” беше една статия, която ми попадна за това колко време трябва да отделяме сутрин за протягане, разсънване, тоалет, прическа, закуска ....

Аз, разбира се, проспивам една трета от процедурите.

 

Будя се с 3 аларми и телевизора.

Как напипвам мобилните телефони, как спирам дразнещите звуци – за мен това е загадка. Телевизора никога не го чувам.

В заветния час просто спирам да спя и знам, че е време за ставане.

Винаги ставам като войник. Без протягане.

Хоризонтално положение – вертикално положение.

Не се протягам. Не правя гимнастически номера на отворения прозорец.

Права съм, но още спя.

Поразбуждат ме мебелите по пътя от леглото до банята.

Там вече при звука на течащата вода отварям очи.

Само отварям очи, иначе още спя.

Правя някакъв „тоалет” (тази дума не ми приляга никак) с добре заучени, механични движения.

Излизам от банята и пак затварям очи. Скачам в дрехите, подготвени от вечерта. Обувам обувките. Излизам. Движа се малко.

Не говоря с никого, а и хората, които ме познават не си и правят труда ...

Влизам в сградата. Взимам си кафе от автомата. Отключвам офиса, влизам, шефа звъни по телефона с първите задачи и О, ЧУДО ... АЗ СЕ СЪБУЖДАМ! Най – сетне!

 

И  всичко това без значение от часа, в който си лягам.

Аз просто ставам в последния момент. Винаги бързам. И винаги спя докато бързам!

 

А по пътя до работа, в кафетата, в сградата, по коридорите срещам разни ухилени познати, непознати, колеги, колежки. Бърборят със страшна скорост, смеят се, уговарят се. И все се чудя какви ли хватки прилагат.

 

Май трябва да взема да прочета по-задълбочено тази статия. Там пишеше на нощното шкафче вечер да си оставяме пулвелизатор с вода и да се напръскаме леко преди ставане. На мен при всички случаи ще ми е необходима най-малко кофа ... J)))

 

P.S. Всъщност хрумна ми какво може да ме накара да се усмихна сутрин J Но засега – това е положението ...

истинското събуждане - чак след първото кафе... или първия стрес. Ако кафето изпревари, значи е неработен ден ;)) А време за сутрешни прелюдии просто нямааа... :@

а и не каза къде живееш ? аз съм доброто ти хрумване от пост скрипта ;))))

колко добре те разбирам...

а това дето ще те кара да се будиш сутрин с усмивка... все някой ден :)))

съм абсолютно, напълно, буквално, точно така
хах :)

А, няма ли да се появи някой от онези нахилените сутрин и да каже каква е хватката ... :-)

става с любимо животинче, което да те буди, а в краен случай - мъж ;)) нооо... там гаранция няма :)))

..хм..моят сутрешен "ритуал" включва една сирена, която започва да вие около 7 сутринта "Мамоооооо, наспах сеееее!". Ако случайно не съм чула, следва особено брутално събуждане, включващо скок върху мен в леглото, друсане отгоре ми, щипане, гъделичкане и скубане, съчетано с "Мамо, мамо,мамо,мамо..." ...и така докато не се отворят и двете ми очи...:))

хаха, мисля, че няма хватка. или го можеш това, или не. аз лично го мога (ставането и истинското събуждане, де, че и да съм бодра и усмихната - няма проблеми), но пак обичам да си поспивам в почивни дни.

За всяко нещо има време.

Поздрави.

:))