Червената шапчица отдавна не беше посещавала баба си. Днес денят беше прекрасен, тя беше изпрала, беше наготвила и поизчистила. С две думи нямаше работа и реши да се разходи в гората и да навести бабчето.
На тръгване мина през магазина да купи хлебец, кутия цигари, една тарелка еклери, малко шишенце узо, бира, кюфтета и една подкова суджук. Метна покупките на задната седалка на колата и потегли. Пропътува набързо краткото разстояние до гората (минавайки през няколко копки и едва се размина да не прегази няколко помияра).
Спря в началото на гората и разходката започна …
Имаше около 2 часа път пеша и ако не се разсейваше щеше да е у баба си по обяд. Вдиша дълбоко от чистия планински въздух и потегли с бодра крачка. Разбира се, не пропусна и да запали една цигарка „на сафалък”, както се казва.
Върна се назад в годините. Мммм, защо не правеше това по–често.
Изведнъж пред нея хоп, косът. С дългия нос. Побъбриха малко, не се бяха виждали скоро. Той й се наоплака, жена му го изоставила, шефът го уволнил и сега я позакъсал малко. Но нали е оптимист, вярва, че всичко ще е ОК. Само дано по-скоро намери някоя муха, че му стърже отвътре. Червената шапчица му пожела успех и продължи.
Вървеше, усмихваше се на тишината и се сети за своята почти детска и много чиста, искрена любов. Колко й липсваше. Тази гора много й напомняше за него.
От тези сладникави мисли я откъсна не кой да е, а онази фръцла Снежанка. Уууу, не можеше да я понася, но възпитанието не й позволяваше да не спре и да я поздрави. Разбира се, Снежанка си беше същатата бъбрива празноглавка. Джуджетата ги зарязала, срещнала голям тузар, имал марков часовник, бил много интелигентен, свалял й звезди … не, не й пречи, че е по-възрастен, тя наистина имала чувства … дрън-дрън … Едва се оттърва, за да продължи.
Така се изнерви, че пална още една цигарка и седна да си почине на една полянка. Слънцето напичаше и тя тъкмо се унасяше в собствените си мисли, когато пред нея изскочи онзи хитър, селски далавераджия Котаракът в чизми. Понавзел малко заеми, защото набарал жестока далавера, дори убедил господаря си да ипотекира замъка (естествено принцесата го напуснала). Е, не спечелили много, защото се оказало, че това е вид пирамида, но сега започвали друг бизнес …
И така до обяд срещна:
- Пепеляшка - тя пък родила близнаци, но парите от майчинството доникъде не стигат, а да си принц вече не е доходно в тази криза.
- Ежко Бежко, който все така продължава да се кара с Лисицата, но все не може без нея. Господи, кога ще проумее, че тя не го обича!
- Хензел и Гретел – вече не се занимават с вещици.
- Грозното пате – може някога да е било станало красив лебед, но сега е просто един остарял, пенсиониран и грозноват паток, който се бори със сетни сили с НЗОК, личните доктори и недосига на пари за лекарства
- Бременските музиканти – те са по кръчмите, бакшишите отдавна не са това, което бяха, кръчмите също, клиентите също.
- И още, и още …
Измори се. Беше късния следобяд, гората взе да утихва, имаше още път до баба си, разходката не беше точна такава каквато си я представяше, от чуждите проблеми не можа да се отдаде на собствените си мисли и мечти … И точно когато беше на път да се разпсува от яд го видя. Беше седнал на един камък и дялкаше някакво дърво. Боже, беше все така прекрасен!
Червената шапчица тихо се приближи до Кумчо Вълчо и плахо го поздрави. Той се надигна и я погледна с големите си черни очи. Боже, от колко години не го беше виждала и колко дълго беше мечтала за този момент, за този поглед. По всичко личеше, че и Кумчо Вълчо се радва на тази среща. Прегърна я топло, целуна я приятелски по бузата и я покани да се присъедини за вечеря. Той не я попита къде е тръгнала, тя не му каза. Сякаш и двамата знаеха отговора на този въпрос. Кумчо Вълчо напали огън, пекнаха подковата и кюфтенцата. Той приготви салатка, пийнаха от узото и биричката и бъбриха цяла нощ. После се насладиха на телата си и усъмнаха сгушени един в друг.
Разделиха се без сълзи, без обещания и без терзания. Те смятаха, че си бяха заслужили тази нощ :-)
На следващия ден Червената шапчица се прибра направо вкъщи. Какво пък, друг път щеше да посети баба си ;-)
