Прочетен: 3836 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2008 23:21
Запознах се с нея преди около две години. Виждахме се рядко – веднъж на 2-3 месеца.
Още първия път ме впечатли. Много красиво момиче. Винаги усмихната. От онзи тип – душата на купоните, но като че ли имаше нещо тъжно в нея. Нещо търсещо. Това в никакъв случай не означава, че й липсва мъжкото внимание. Дори напротив. Но никога не прекрачаше границата, не беше вулгарна. Достатъчно интелигентна. Знаеше кога, какво, колко.
Бяхме голяма и шумна компания и прекарвахме добре времето заедно – веселба, буги – буги, закачки, смях ... Такива бяха поводите за тези сбирки, че никога не говорихме за лични неща. Нямахме време. А и желание. Бяхме и си останахме загадка едни за други. И в това беше чара ...
Винаги на връщане пътувах заедно с още четирима от веселяците заедно в една кола. Просто моят град им е попътно и ме оставяха. Обикновено пъуването минаваше в закачки за прекараните дни. Но един път, не си спомня кой посмя да извърти така темата, та се заприказва пак за пустата му любов. И тогава тя каза нещо, което накара всички да избухнат в смях. Може би заради тона или заради момента, в който точно избра да го каже. Не си спомня как точно стана. Помня какво каза:
„АКО ОЩЕ ВЕДНЪЖ СЕ ВЛЮБЯ, ЩЕ СЕ ГРЪМНА! Повече не мога да понасям чувството, че някой ми е изпил мозъка. И края след това ...”
Каза го с широка усмивка и пламък в очите. Беше лесно да се разсмееш. А аз нали все да съм наопаки не видях смешката. Видях, че пламъка в очите не е просто пламък, а стихия. Видях болката. Не знам и не искам да разсъждавам как се е настанила тъгата в нея. Тогава забелязах, че усмивката е добре оттренирана и че тя вярваше в това, което каза.
Сетих се за коя любов става на въпрос – лудата, безпаметна любов. Тази която ти изпива всички сили, която те оставя без дъх, понася те в звездите, качва те на други планети и после те пуска оттам с гръм и трясък на Земята ... А не, благодаря! Разбрах я. Тези клишета, че от любовта, видиш ли, по-хубаво нямало, сме ги чували. Май си искам главата на раменете. Просто там си й е мястото ...
Сигурно повече няма да се видя с това момиче, пътищата ни водят в различни посоки. Но често ще се сещам за думите й, за усмивката и за тъгата ...
Освен това може да се поспори какво искат хората. И ако искат да са вечно влюбени, то в какво искат да са влюбени - в живота, в парите, в чашката, в модата, в комшийката и прочие.
Поздрави :-)
http://cefulesteven.blog.bg/viewpost.php?id=209237
И що се касае до "лудата, безпаметна любов"...пожелавам ти я - въпреки всичко!
здрасти лими . нямаше те дълго :)
Поздрави за мн хубавия постинг!
и много познати думи
супер.