Аз винаги съм била инициаторка, организаторка, пълна с идеи и енергия и т.н.
Та, нали е пролет – време за пролетни разходки, пролетно почистване и пролетен ремонт. На него (ремонта) съм му набрала скорост от две години. И реших тази пролет да не му прощавам. Трябваше да е освежаващ (нали за това не е какъв да е, а пролетен J )
Запретнах ръкави и речено-сторено. В магазина – бои, разредители, четки, латекси, шкурки, валяк-малък, валяк-голям и каквото още ми каза любезният продавач-консултант, защото аз в общи линии мигах на парцали и повтарях:
„Ще боядисвам бюфета. Не, вече няма да е бял, а какаов. А витринките отвътре ще са бели.”
„Да, и прозорците. Не, не точно слонова кост, а ...”
„Аааа, забравих – и вратата и един стар диван, който трябва да стане като нов.”
„Какво трябва да го правя? Да го шкуря? Ами дайте ми и шкурка, ама аз незнам каква!”
„А латекса ... цвят ванилия ли? Че тя не е ли бяла на цвят? Хм. По-добре от този ....”
....
Да си призная, ако не беше този господин сигурно щях да тичам поне още 6-7 пъти до магазина.
Както и да е. Платих доволно сумата, прибрах се и започнах полека-лека. Мислех си, че само ще изпразня шкафчетата, ще мина бюфета един път с четката и .... муц. Всичко ще е бижу.
Първо не е истина какъв пепелак вдигнах с тази шкурка. Разбира се, не бях покрила или изнесла останалата част от стаята. Направих си беля.
Второ – въобще не става с едно минаване на четката. То въобще не стана с четката (падат косми, не покрива добре и прочие), та се захванах с един малък валяк. Окапах навред (добре, че вече се бях сетила за наелона).
Трето, впоследствие разбрах, че кутията с боята винаги се затваря, защото като дремеш и я ритнеш ти потичат сълзите ...
Освен това маджуна не се сваля с шкурката. Нито с големия нож ...
С разредител не си поливаш ръцете, а си напояваш парцалче. И трябва да имаш парцали ... просто трябва.
За по-сигурно изнасяш всичко от стаята.
Не боядисваш прозорците, когато има много силен вятър, става течение, те се тряскат напред-назад, а по прясната боя се налепва всичкия прахоляк от пътя ...
Не боядисваш на лампа ...
И много други.
Освен това няма такова нещо като "лек" ремонт. Всичко е "тежък" ремонт.
Сега у нас е паднала бомба – нищо не е в правилната стая, някои стаи са празни, а други преливат от съдържание и влизаш ребром, из краката ми се мотаят вестници и наелони, няма пердета по празорците, ядем от крак, ходим с обувките и се боря със зъби и нокти да опазя поне спалнята чистичка (за да мога поне в чисто легло да се гмурна нощем).
И така – чакам заветните събота и неделя, когато да довърша (стискайте ми палци).
А, и забравих да спомена – най-добре в подобни случаи да си взимате отпуска. На мен работната седмица ми се вижда доста дълга, а и всеки ден след работа обличам мръсния екип и започвам да чопля нещо.
Още по-добре е да разбирате от това, с което се захващате J
Аз лично, май се вкарах в беля J
Сега си сърбам попарата :-))))
и
“Не се отчайвай ако първоначално по теб полепва повече вар и боя отколкото по стената.”(думи са ситат от книга за домашни майстори);-)
Luminous, пожелавам ти бързо довършване на ремонта, да си доволна от крайния резултат и да ти остане поне малко време да релаксираш и да се порадваш на направеното.:-)
Ох, goran, и мен това ме крепи - мисълта колко хубавичко и чистичко ще е после. Та затова още не съм захвърлила всичко ;-)
