Има причина за това отсъствие. Както за всичко останало. Трябваше да достигна целта. Нямах никакво намерение да се предавам, да объркам нещо, да се разсея, да не успея ... И успях!
Браво ли? Нищо подобно!
Знаеш ли какво е чувството в края на всичко - упорство, малки борби, малки напредъци, малки провали, малки успехи? Трудно е да ти обясня, но общо взето е празно.
И същото това, празното, ме е стиснало за гърлото ...
И се е пъхнало в главата ми ...
И не спира да ми говори ... "Браво! Браво!"
И да ми се усмихва ... да ме гъделичка ... да ме дразни ... да ме влудява ...
И да ме пита ... "А сега накъде???"
Отговарям му различно ... сериозно , с раздразнение, със сарказъм, с гняв, с усмивка, през сълзи ...
Говоря му за любовта, говоря му за болката в нечии детски очи, говоря му за някакъв смисъл ...
Ами отивам ... на майната си!
Какво знаеш за Етиопия? А за Камбоджа? Аз незнам нищо.
Но видях малко и ми идва да си откъсна тиквата. А знаеш ли, че никой гугъл не ми обясни как да помогна? Жалко, нали? Прав си, който търси - намира. И аз ще намеря.
Знаеш, че има неща по-големи от нас, но някога усетил ли си ги?
Какво е чувството - смаляваш ли се, чувстваш ли се смазан?
Или усети кръвта във вените си, пулса в главата си, сърцето в петите си?
Още ме гледаш втренчено.
Изненадах ли те?
Познаваш ме. Разбираш ме.
Откри ли смисъла?
И аз така.
Остави това.
Просто ако можеш ме потопи пак в онази преградка, във влажната целувка, в огъня на очите ...
И не ми давай сили да ставам и да тръгвам ...
И не ми давай сили за свян, който не прилича на мислите ми ...
И не ми давай сили за мечти, който не подхождат на реализма ни ...
И не ми давай сили за тъга, когато мисля "А сега накъде?" ...
Дай ми сили за друго.
Дай ми сили да се събудя.
пиян аз дано забравя туй що вий не знаете
позор ли е или е слава ;)
Хубаво пишеш, Светеща!
Поздрав и добре дошла отново :)!
И не се срамувай, моля те :-)
По-добре вземи разкажи малко :-)
right to my brain
to find it so sane.
;-)