Казваме за нея, че е страст, желание, трепет, страх, болка ... всичко.
Казваме, че няма възраст, религия, образование, богатство, които да я спрат.
Казваме, че има различни имена и форми.

Мога го по всяко време. Не е нужно дори да затварям очи.
Сутрин когато си мия зъбите, когато съм под душа, когато се разхождам, когато си пия сама кафето в почивката, когато хапвам, вечер преди да заспя ... винаги, когато имам нужда.
 

Има причина за това отсъствие. Както за всичко останало. Трябваше да достигна целта.  Нямах никакво намерение да се предавам, да объркам нещо, да се разсея, да не успея ... И успях!
Браво ли? Нищо подобно!
Знаеш ли какво е чувството в края...